Да накараш стихията да плаче! На какво сме способни хората ...

Всъщност морет - това съм аз.
А иначе си права, хората правим чудовищни неща срещу природата.

Едва ли някой може да те укроти, но не е ли време да плачеш само от щастие? Помисли само какво имаш! Остави рибарите да си гонят рибата... И не забравяй - сушата е бившо море!

Ех, ако знаеш само колко ми липсваха тези разговори. Да имаш някой, който те познава, и да си поговориш с него за нещата от живота...без да обясняваш много..
Но, знаеш ли, в тебе аз помня същата стихия и съм сигурна, че само чака точния момент за да изригне с нова сила. Както си го написала:"сушаат е бившо море"...никога не знаеш...

някой, който те познава толкова добре, да си на една вълна с него. И на мен ми липсваха такива разговори, но ще видиш, че тук - в блог.бг - ще откриеш много хора с богата душевност. А от такива разговори като с теб просто се разтапям от удоволствие :))

Ще се радвам да се запозная и с други, които гледат на света с очите на любопитно дете, които не са загубили способността да се удивяват, да усещат, да чуват със сърцата. Хора, чиито буден ум и смелост са ги държали и водили по пътя им. Успели, по-малко или повече в джунглата на живота да се съхранят като човеци.