Постинг
22.09.2010 15:57 -
След 40-те...
Автор: moreto66
Категория: Поезия
Прочетен: 2037 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 22.09.2010 15:59
Прочетен: 2037 Коментари: 10 Гласове:
11
Последна промяна: 22.09.2010 15:59
Събуждам се сутрин и всеки ден - изненади в огледалото. Малко съм подпуханла,като че ли се е появила бръчица тук-там, ами тази заоблена лелка, дето ме гледа отсреща, коя е...Ужас!...Да не мислите, че не знам коя е, ама не ми се вярва. Отдавна отмина времето, когато стояхме цяла нощ, правехме щури купони до зори, а след това кой откъде е и отново цял ден, без проблем и без да тежи. Сега какво? Като че ли нося тежестта на половината сват, не на целия.
А бяхме млади, ехеееееее...Кога беше, какво беше. Хормоните ни тресяха и имахме цялото време на света. Не беше трудно да мечтаем и да си вярваме. А сега, колко пъти вдигаме погед нагоре - към небето. Аз си мисля, че все още поглеждам натам, ама все по-рядко. И някак си ентусиазмът ми се е поизпарил. Не съвсем, признавам си. Май на моменти съм смешна, да не казвам наивна. Все още вярвам в чудеса и други такива.
Ами приятелите, какво стана с тях? И те се разбягаха като пилци - кой замина, кой не можа да издържи проверката на времето. Ще питате каква проверка. Ами такава - всеки за себе си, това нещо "приятелството", много малко хора го разбират в днешно време. Интересът е над всичко, и парите. Още Алеко го беше написал и си е бил прав човекът. Парица е царица. Едно време ние вярвахме в неща като любов, приятелство, саможертва в името на големи цели...То сега големи цели няма, защото вече сме преполовили и всеки носи товара на ежеднвието, деца , работа, ...но като че ли ми е останало още от Донкихот, нещо от безастрашното му сърце, малко от романтиката на Жулиета, вятър работа...
А дали съм щастлива. Май да, май, юни...и така нататък. Да, ама съм. Харесвам си живота, харесвам си се такава, каквато съм. И който не ме разбира - много му здраве. Ами че то нашето поколение си отнесе всички негативи на прехода, че и на демокрацията,а и на всички други простотии, които ни се изсипаха през последните 20г. То не беше да няма ток, не беше да няма вода, не бяха купони(забележете в края на 20 век), кризи, промени, експерименти на наш гръб. Пак добре сме след всичко това. Почти сме нормални. Оцеляваме и все още се държим на гребена на вълната. Адаптираме се. И аз се адаптирам, прспособявам се, уча се и продължавам да се изумявам на света. Светът е едно прекрасно място и все по-често си мисля, че трябва да му се радвам повече. Всеки ден, без изключение. Какво ми показва огледалото - ами какво - едно позастаряващо момиче, ама момиче, забележете. Все още има игриви пламъчета в очите,нищо, че са се появили първите бръчици, ами и усмивката ми си е ок, а бе - има живот и след 40-те. Старите приятели, тези, които наистина заслужават това име, те са тук, другите - те не заслужават да си мисля за тях. Даже си мисля, че сега животът е по-хубав. Някак си се помирих със себе си, и комплексите изчезнаха. Установих, че малко повече килца не са края на света, нито невъзможността всеки ден, извинете - вечер да си нанякъде. Знам си какво искам, как да го постигна, знам си мястото, имам установени ценности и съм доволна, че ги имам. Харесва ми да се връщам и назад, и да гледам напред. С две думи хубаво си е тук, където съм. Като млада се тръшках и се отчайвах, ама за гупости. Днес знам за какво може да се ядосва човек и за какво не си струва. И е гот. Що нерви скъсах на младини. Колко сълзи...река да беше потекла..
Сега, не че няма проблеми за решаване, ама някак по-спокойно е. Харесва ми. Има още мечтани върхове за покоряване, ама по-спокойно, по-лежерно. Има време, не бързам. Защото времето лети и не се повтаря. А всеки момент трябва да се изживеее пълноценно. Наслаждавам се на това, което имам и си върва по пътя. А къде ще ме отведе? Е, то ако знаех, нямаше да е интересно. Най-хубавото на този живот е тръпката от неизвестното. А път има още ..
А бяхме млади, ехеееееее...Кога беше, какво беше. Хормоните ни тресяха и имахме цялото време на света. Не беше трудно да мечтаем и да си вярваме. А сега, колко пъти вдигаме погед нагоре - към небето. Аз си мисля, че все още поглеждам натам, ама все по-рядко. И някак си ентусиазмът ми се е поизпарил. Не съвсем, признавам си. Май на моменти съм смешна, да не казвам наивна. Все още вярвам в чудеса и други такива.
Ами приятелите, какво стана с тях? И те се разбягаха като пилци - кой замина, кой не можа да издържи проверката на времето. Ще питате каква проверка. Ами такава - всеки за себе си, това нещо "приятелството", много малко хора го разбират в днешно време. Интересът е над всичко, и парите. Още Алеко го беше написал и си е бил прав човекът. Парица е царица. Едно време ние вярвахме в неща като любов, приятелство, саможертва в името на големи цели...То сега големи цели няма, защото вече сме преполовили и всеки носи товара на ежеднвието, деца , работа, ...но като че ли ми е останало още от Донкихот, нещо от безастрашното му сърце, малко от романтиката на Жулиета, вятър работа...
А дали съм щастлива. Май да, май, юни...и така нататък. Да, ама съм. Харесвам си живота, харесвам си се такава, каквато съм. И който не ме разбира - много му здраве. Ами че то нашето поколение си отнесе всички негативи на прехода, че и на демокрацията,а и на всички други простотии, които ни се изсипаха през последните 20г. То не беше да няма ток, не беше да няма вода, не бяха купони(забележете в края на 20 век), кризи, промени, експерименти на наш гръб. Пак добре сме след всичко това. Почти сме нормални. Оцеляваме и все още се държим на гребена на вълната. Адаптираме се. И аз се адаптирам, прспособявам се, уча се и продължавам да се изумявам на света. Светът е едно прекрасно място и все по-често си мисля, че трябва да му се радвам повече. Всеки ден, без изключение. Какво ми показва огледалото - ами какво - едно позастаряващо момиче, ама момиче, забележете. Все още има игриви пламъчета в очите,нищо, че са се появили първите бръчици, ами и усмивката ми си е ок, а бе - има живот и след 40-те. Старите приятели, тези, които наистина заслужават това име, те са тук, другите - те не заслужават да си мисля за тях. Даже си мисля, че сега животът е по-хубав. Някак си се помирих със себе си, и комплексите изчезнаха. Установих, че малко повече килца не са края на света, нито невъзможността всеки ден, извинете - вечер да си нанякъде. Знам си какво искам, как да го постигна, знам си мястото, имам установени ценности и съм доволна, че ги имам. Харесва ми да се връщам и назад, и да гледам напред. С две думи хубаво си е тук, където съм. Като млада се тръшках и се отчайвах, ама за гупости. Днес знам за какво може да се ядосва човек и за какво не си струва. И е гот. Що нерви скъсах на младини. Колко сълзи...река да беше потекла..
Сега, не че няма проблеми за решаване, ама някак по-спокойно е. Харесва ми. Има още мечтани върхове за покоряване, ама по-спокойно, по-лежерно. Има време, не бързам. Защото времето лети и не се повтаря. А всеки момент трябва да се изживеее пълноценно. Наслаждавам се на това, което имам и си върва по пътя. А къде ще ме отведе? Е, то ако знаех, нямаше да е интересно. Най-хубавото на този живот е тръпката от неизвестното. А път има още ..
Повечко уиски ще пиете, драга, и всичко ще ви е наред!
цитирайМного хубаво есе! А живот определено има и след 40-те,има мечти и надежди! По-улегнали и мъдри сме,но важно е да не губим онези игриви пламъчета в очите!
Празнични поздрави!
цитирайПразнични поздрави!
Благдаря драги, но ми се струва, че не сте разбрал идеята на написаното.
цитирайДа, да ,именно - пламъчетата - да искрят, да ги има..тогава и нас ще ни има същите.
Благодаря ти за коментара!
цитирайБлагодаря ти за коментара!
пълноценно изживяване и осезаване на остатъка от Пътя, и все такава да си ми :)))
цитирайпълноценно изживяване и осезаване на остатъка от Пътя, и все такава да си ми :)))
Мерси за пожеланията!
Хубав ден и на теб!!!
цитирайМерси за пожеланията!
Хубав ден и на теб!!!
7.
анонимен -
Да си жива и здрава,
23.09.2010 14:15
23.09.2010 14:15
ще видиш, че има живот и след 50-те, че и нататък. Всичко е в твои ръце. Животът може да ти поднесе всякакви изненади, на как ще ги посрещнеш , зависи само от теб!
цитирайще видиш, че има живот и след 50-те, че и нататък. Всичко е в твои ръце. Животът може да ти поднесе всякакви изненади, на как ще ги посрещнеш , зависи само от теб!
Имаш право, всичко е в нашите ръце. А животът е прекрасен...
Поздрави!
цитирайИмаш право, всичко е в нашите ръце. А животът е прекрасен...
Поздрави!
Важното е да запазим детето в себе си, но и да се поучим от уроците на живота. Аз лично за себе си смятам, че никога не съм била по-красива от сега. Харесвам жената, която ме гледа от огледалото и се радвам, че е така и с теб. Усмихната вечер!
цитирайЧудесно си го усетила! Всъщност жената е толкова красива, колкото се усеща. А усещането и вътрешната хармония, любовта, добротата, които разцъфтяват на женското лице, нямат нищообщо с възрастта.
Хубава вечер и от мен!
цитирайХубава вечер и от мен!
